
Дишащия хълм
Роман. Издателство Сиела, 2010, номинация за награда Хеликон 2011
Поезия, 1998, поредица Ягодовите полета изд. ЛИК
Карта,1998
най-дългото любовно стихотворение
тя: смъртта ме гали с оризово перо
през рибния му скелет прозира
балона на луната
той: стоя до мократа череша тревата
играе през тялото ми може би
поезията е опит да се пречупи
бинарния код / някакъв остатъчен
анимизъм
тя: бог е повече от случващото се
когато се изкачиш там където
всички знаци правят тичинките
н д
е у
щ м
а и
той: когато влаковете преминават
през лицата на хора-сфинксове и
вътре в тях светят краката на влака
та-там
тя: има и едно знаме от прожектор
той: по косите на майка ми втурнати
листа хмел елхата ушите на
звездите не смея
не мея
не я
тя: ястия бели грамадни охлюви имаха
следи от съществуването си без
да имат имена
той: сложен там окачен да свети да
има вкус и да показва
отраженията от влаковете там
където няма ъгли
тя: дупката в лицето ми от твоето
лице ли е отсъствието негли
ъглите смея / с нея
посмея / по нея
в мен / в нея
той: и ако проходи ще носи твоето
име отстъпващо където
от = константа на
уравновесяващата светлина
тя: кръг от перести стрели /
отражение в дъното ?
с = от нея