най-дългото любовно стихотворение

 

 

тя:  смъртта ме гали с оризово перо

през рибния му скелет прозира

балона на луната

той: стоя до мократа череша тревата

играе през тялото ми може би

поезията е опит да се пречупи

бинарния код / някакъв остатъчен

анимизъм

тя:  бог е повече от случващото се

когато се изкачиш там където

всички знаци правят тичинките

н  д

е      у

щ          м

а                и

той:  когато влаковете преминават

през лицата на хора-сфинксове и

вътре в тях светят краката на влака

та-там

тя:   има и едно знаме от прожектор

той:  по косите на майка ми втурнати

листа хмел елхата ушите на

звездите     не смея

не  мея

не    я

тя:  ястия бели грамадни охлюви имаха

следи от съществуването си без

да имат имена

той:  сложен там окачен да свети да

има вкус и да показва

отраженията от влаковете там

където няма ъгли

тя:   дупката в лицето ми от твоето

лице ли е отсъствието негли

ъглите             смея / с нея

посмея / по нея

в мен / в нея

той:  и ако проходи ще носи твоето

име отстъпващо където

от = константа на

уравновесяващата светлина

тя:   кръг от перести стрели /

отражение в дъното ?

с =  от нея