Да пия кола с теб

е дори по-забавно отколкото да отида в Сан Себастиан, Ирун, Хендайе, Биариц, Байон

или да ми се гади на Травесера де Грация в Барселона

отчасти защото в оранжевата си риза приличаш на един по-щастлив Свети Себастиан

отчасти заради любовта ми към теб, или заради любовта ти към киселото мляко

или заради флуоресцентните оранжеви лалета около брезите

или заради тайната ни усмивка пред хората и статуите

трудно е да се повярва когато съм с теб че може да има нещо така спокойно

така тържествено така неприятно окончателно като статуя когато си пред нея

в топлата нюйоркска светлина в 4 часа се носим напред-назад

като дърво, което диша през очилата си

а изложбата на портрети сякаш изобщо няма лица а само цветове

изведнъж се чудиш защо изобщо някой ги е рисувал

гледам

теб и и предпочитам да гледам теб отколкото всички портрети на света

може би с изключение на Полския ездач при случай а и той е във Фрик

в който слава богу още не си ходил така че можем да отидем заедно за първи път

а фактът че се движиш толкова красиво е грижа за футуризма

както вкъщи никога не мисля за Голо тяло, слизащо по стълбище или

при подготовката на изложба с рисунка на Леонардо или Микеланджело, която някога ме е поразявала

и каква полза от всички опити на импресионистите

когато никога не са открили правилния човек който да застане до дървото, когато слънцето се скрива

или пък Марино Марини когато не е избирал ездача така внимателно

кактo коня

изглежда, че всички те са били измамени от някакво чудесно

преживяване което на мен няма да ми се размине затова ти разказвам за него

На една крачка от тях

Време е за обяд, така че тръгвам

да се разхождам сред цветните

таксита. Първо надолу по тротоара

където работници пълнят мръсните си

лъскави торсове със сандвичи

и кока-кола, нахлупили жълти каски.

Предполагам, че ги предпазват ги от падане

на тухли. После по

булеварда, където поли се люлеят над токчетата

и се издуват над шахтите.

Слънцето пече, но

такситата раздвижват въздуха. Поглед към

разпродажбата на ръчни часовници. На витрината котки

играят в дървени стърготини.

После

към Таймс Скуеър, където реклама

духва дим над главата ми, а още по-високо

леко се лее водопадът.

Облегнат на отворена врата негър

с клечка за зъби в уста вяло подканва минувачите.

Отнякъде край него изскача русокоса хористка: той

се усмихва, потрива брадичка. Изведнъж

всичко избухва: четвъртък, часът

е 12:40 ч.

Неонът на дневна светлина е

голяма работа, както би казал Едуин Денби

също като лампи на дневна светлина.

Спирам за чийзбургер в JULIET’S

CORNER. Джулиета Мазина, съпруга на

Федерико Фелини, è bell’ attrice.

И горещ шоколад. В този горещ ден една дама в

лисици пъха пудела си

в таксито.

На булеварда днес има и няколко пуерто

риканци, което

го прави топъл и красив. Първо

Бъни умря, после Джон Латуш,

после Джаксън Полък. Толкова ли е пълен

светът, както беше пълен с тях животът?

Ядем, разхождаме се,

покрай списанията с голи тела

и плакати за БОРБА С БИКОВЕ и

ЦУМ-а на Манхатън,

скоро ще го съборят. Представях си

че там правят големите арт изложби.

Чаша сок от папая

и обратно на работа. В джоба нося сърцето си

то е „Стихове“ на Пиер Реверди.