Да пия кола с теб
е дори по-забавно отколкото да отида в Сан Себастиан, Ирун, Хендайе, Биариц, Байон
или да ми е зле на стомаха на Травесера де Грация в Барселона
отчасти защото в оранжевата си риза приличаш на един по-щастлив Свети Себастиан
отчасти заради любовта ми към теб отчасти заради любовта ти към киселото мляко
отчасти заради флуоресцентните оранжеви лалета около брезите
отчасти заради тайната ни усмивка пред хората и статуите
трудно е да се повярва когато съм с теб че може да има нещо толкова спокойно
толкова тържествено толкова неприятно окончателно като статуя когато си пред нея
в топлата нюйоркска светлина в 4 часа се носим напред-назад
като дърво което диша през очилата си
а изложбата на портрети сякаш изобщо няма лица а само цветове
изведнъж се чудиш защо изобщо някой ги е рисувал
гледам
теб и предпочитам да гледам теб отколкото всички портрети на света
може би с изключение на Полския ездач при случай а и той е във Фрик
където слава богу още не си ходил така че можем да отидем заедно за първи път
а фактът че се движиш толкова красиво е грижа за футуризма
както вкъщи никога не мисля за Голо тяло слизащо по стълбище или
при подготовката на изложба за рисунка на Леонардо или Микеланджело която някога ме е поразявала
и каква полза от всички опити на импресионистите
когато никога не са открили правилния човек който да застане до дървото когато слънцето се скрива
или пък Марино Марини когато не е подбирал ездача толкова внимателно както коня
изглежда че всички те са били измамени от някакво чудесно преживяване
което на мен няма да ми се размине затова ти разказвам за него