Има едни жени, може би дори не може да се каже тази дума за тях, може би това са особен вид хора, които крепят институциите, сякаш са кърмени за тази цел, сякаш когато са се родили, облаците са ги покривали с меките си одеала и са шепнели чин, чин, чин, приспивни песни, в които са подрънквали всички играчки на бъдещия чиновник, прозвънвал е телефон, а бъдещото дете-чиновник се е разхождало в правоъгълното си легло и се е любувало на този свят, да, сякаш този свят всъщност е отглеждан от това дете, в него се настанявало сивото на облаците за да се превърне в тонове изписани хартии, а къщите под тях са били за него само гумичките, които господ бог използва, за да поправи някой ред от изписаните страници, а хората, случайно разхождащи се по улиците са само буквички, които то трябва да подреди, за да може светът му, покрит със сивото одеяло да забръмчи, да забълбука, да потраква като подредена клавиатура, с удивителните на живота на горния ред и по долен ред на проценти, кавички, равенства и безкрайни редици малки букви, които танцуват надясно и наляво, докато както играчки, бъдат скрити в папка и подредени като никога нечетени книги на лавица от също такива, други играчки на други, по малко или повече талантлини, родени да крепят институциите деца, жени, хора, които се явяват на дисплея под номер…………… с осем числа и изчезват веднага щом затвориш телефона си.
Не е ли тъжно да има такива хора, откърмени от облаците? И защо от облаците? Може би защото сега, привечер, малко преди Коледа, наблюдавам сивото небе и си мисля как тези облаци се губят, как всъщност животът им е мимолетен, един изписан лист, който денят изпраща в посоката на ветровете, за да дойде следващия, следващия, моля, следващия…
Има нещо, което тези  хора-деца обичат повече от всичко и което О. М. обичаше повече от всичко друго. Думата  кетъринг е една особена дума. Тя предизвиква игриво бълбукане в гърлото, а при О. М. сякаш излъчваше благоухание, блаженствена нега. Тя знаеше безкрайно много названия на такива кетъринги и можеше да даде указания за всеки от тях. Да изреди точно какво е доброто да се поръча, кои са постиженията на споменатата фирма със звучно име и да даде най-добрия съвет за поредното парти след някое мероприятие. Думата мероприятие, събитие, проект, за нея бяха странни пъзли, които подреждаше всеки ден, но единствено думата кътеринг я влудяваше и караше очите й да искрят, малките й заешки зъби да заблестят, бялата й коса край слепоочията да грейне като в книжките за мики маус майката –  не, всъщност нямаше възраст – като един малък танцуващ мики маус от книжките от детството й. Мустачките, които тя считаше че не е длъжна да прикрива, тогава изглеждаха някак по-мъхести и пълната топчеста фигура с обемен бюст изглеждаше като че ли прави пируети, докато с ръце с малки пръстчета и поглед към небето описваше вкусотиите на КЕТЪРИНГА.

Какъв живот! Какъв блестящ живот откриваше вратичка пред нея, небето под сивото одеяло се разкъсваше и тя поглеждаше като малко дете в пролуката, за да улови лъчите светлина, като през щорите на институцията, в ранна утрин.