Коминопоезия

 

смърт  самота
това са само две думи
когато ги оплетеш
стават смотан     всъщност
стават един дебел чичко с малко
страх в стомаха и нищо повече
така е просто

един ден ще бъда много много смела
ще ходя по покривите както
се случваше когато бях много малка
покривите пеят с комините си не сте
ли ти чули
покривите имат по няколко езика
когато хората в къщите са ядосани те изригват
но се случва и да са щастливи тогава
те от радост се повдигат и издължават и
минават в небето оттам идва комин  =

всъщност небето това са много комини които са влезли
в съглашение да не стават обратно комини

(да не мислите че не знам че това са глупости)
най-хубавото нещо на писането на стихове е това
че може да направиш небе от комините и обратно
без да трябва да се трудиш особено

моята черна небописалка наречена
Коминопоезия