Родени от сълза и сняг

През зимата нещата се сгушват
пътищата се стесняват и сближават
хората са се скрили в дрехите си, показват
само най-необходимото, ту ухо, ту око, за да се
ориентират за север и юг
в градините охлювите са заспали 100 годишен сън
само тук-там кокичета събрани на групи се смеят
жълто и зелено звънва-потрепва срамежливо
листенцата на чашките им имат формата на
снежни кристали, на снежните
цветя по прозорците.

Когато съм се родила, баба ми
подарила на майка ми
букетче кокичета –
баба стои на първия етаж,
гледа нагоре, към майка, която ме носи
на ръце и стиска букетчето,
сякаш да го запази.

Когато Ева е изгонена от рая,
и се скита без надежда из снежната равнина,
идва ангел и създава от сняг цвете, и
цветето говори на Ева: Всяко отминало
се връща отново.
Т. Лесинг

при издателство КХ