* * *   На рояци калинки извират сънищата на Ана – речни камъчета си играят, реките текат в кръг и се усмихват, небето е кълбо, от което тече животът, земята е кълбо, от което тече смъртта, но тях ги няма в сънищата на Ана жабите знаят много игри и в сънищата скачат като великани горските листа, които Ана още не е виждала всяко като нямо око предупреждава за нещо неизбежно, но това го няма в сънищата на Ана ръцете на Ана в съня танцуват, бели дяволчета издават звуците на родено непокорство и Ана им отговоря, сънена поглежда стряска се – светат е за Ана пътека край която бдят сънищата, хората там влизат и излизат без да питат и в сънищата си Ана не им отговоря сякаш че не съществуват