Поезия, 1998, поредица Ягодовите полета изд. ЛИК

 

най-дългото любовно стихотворение

 

 

тя:  смъртта ме гали с оризово перо

през рибния му скелет прозира

балона на луната

той: стоя до мократа череша тревата

играе през тялото ми може би

поезията е опит да се пречупи

бинарния код / някакъв остатъчен

анимизъм

тя:  бог е повече от случващото се

когато се изкачиш там където

всички знаци правят тичинките

н  д

е      у

щ          м

а                и

той:  когато влаковете преминават

през лицата на хора-сфинксове и

вътре в тях светят краката на влака

та-там

тя:   има и едно знаме от прожектор

той:  по косите на майка ми втурнати

листа хмел елхата ушите на

звездите     не смея

не  мея

не    я

тя:  ястия бели грамадни охлюви имаха

следи от съществуването си без

да имат имена

той:  сложен там окачен да свети да

има вкус и да показва

отраженията от влаковете там

където няма ъгли

тя:   дупката в лицето ми от твоето

лице ли е отсъствието негли

ъглите             смея / с нея

посмея / по нея

в мен / в нея

той:  и ако проходи ще носи твоето

име отстъпващо където

от = константа на

уравновесяващата светлина

тя:   кръг от перести стрели /

отражение в дъното ?

с =  от нея

 

 

 

 

 

стихотворение на фабрицио за жената магдалена

 

обичам миглите ти през тях се търкалят слънцата на измяната оби  /чам/

параходът на тялото ти широките рамене и резените на гърдите зале  /зни/

луни които повдигам с подпухналите пръсти на машиниста в млечната па  /ра/

връхчетата на косата връхчетата на ладията ми която пускам в гъс  /тата/

вътрешност на срамните устни далечен е пътят ми по който отмятам въл  /ните/

на бедрата обичаш да ме люшкаш дървена ладия виолетов машинист преди  /да/

ме запалиш въглен не по-високо от пъпа вдигаш колосите на раменете  /и/

гърдите сирени предизвикателно засияли за отплаване рифове от вио  /летов/

фосфор посети посети посети страната ми моряче потта на кожата ми  /се/

просмуква през очите ти като нега това е работа по траура* за машинис  /та/

отгоре ти се спъват юнги в пяната която съм пришпорил отдалечен прога  /рящ/

от моторната светкавица с която разрязвам рибената ти опашка магда  /лена/

отгоре ти лигавещи се юнги пирати шашки върховете на косите ти просъс  /кват/

изтегната на бриза в пъпа ти клокочат водовъртежите на пене  /лопа/

освобождаващите таза възклицания на одисей еней те досъ  /нува/

по пристанищата единственият прикован в галерията на машинното ти тя  /ло/

съм аз фабрицио осъден в дървената ладия на траур ръцете ми изтръп  /ват/

в млякото на пъпките луни краката с виолетовите вени стегнати от у  /пора/

на фосфорните ти бедра леко наведен както се полага пред тла  /съка/

лютивите сълзи с които искам да се изгася широките ти рамене от  /плуване/

 

 

* работа по траура фабрицио наричаше не онази меланхолна извърнатост към изгубената птичка към счупеното огледало и пр. на дидро /що се отнася до фройд той го смяташе за метафизика/ а сара кофман може би не беше чел струва ми се че той би нарекъл това състояние между конфуз и патос още състояние КАТОЧЕЛИ когато по-ясно от всякога се чувства двойнствеността на природата ни и едновременно откровението за това несъвършенство ни се дава без каквато и да е възможност да отделиш аполон от нищетата : сблъсък и безсмислие на противоположностите „зная, не зная, правя като че ли”