Таралежчето Ай-Ай
текст Мария Каро, илюстрации Ирина Джонкова
... ПродължетеПоезия, 1998, поредица Ягодовите полета изд....
Поезия, 1998, поредица Ягодовите полета изд. ЛИК
най-дългото любовно стихотворение
тя: смъртта ме гали с оризово перо
през рибния му скелет прозира
балона на луната
той: стоя до мократа череша тревата
играе през тялото ми може би
поезията е опит да се пречупи
бинарния код / някакъв остатъчен
анимизъм
тя: бог е повече от случващото се
когато се изкачиш там където
всички знаци правят тичинките
н д
е у
щ м
а и
той: когато влаковете преминават
през лицата на хора-сфинксове и
вътре в тях светят краката на влака
та-там
тя: има и едно знаме от прожектор
той: по косите на майка ми втурнати
листа хмел елхата ушите на
звездите не смея
не мея
не я
тя: ястия бели грамадни охлюви имаха
следи от съществуването си без
да имат имена
той: сложен там окачен да свети да
има вкус и да показва
отраженията от влаковете там
където няма ъгли
тя: дупката в лицето ми от твоето
лице ли е отсъствието негли
ъглите смея / с нея
посмея / по нея
в мен / в нея
той: и ако проходи ще носи твоето
име отстъпващо където
от = константа на
уравновесяващата светлина
тя: кръг от перести стрели /
отражение в дъното ?
с = от нея
стихотворение на фабрицио за жената магдалена
обичам миглите ти през тях се търкалят слънцата на измяната оби /чам/
параходът на тялото ти широките рамене и резените на гърдите зале /зни/
луни които повдигам с подпухналите пръсти на машиниста в млечната па /ра/
връхчетата на косата връхчетата на ладията ми която пускам в гъс /тата/
вътрешност на срамните устни далечен е пътят ми по който отмятам въл /ните/
на бедрата обичаш да ме люшкаш дървена ладия виолетов машинист преди /да/
ме запалиш въглен не по-високо от пъпа вдигаш колосите на раменете /и/
гърдите сирени предизвикателно засияли за отплаване рифове от вио /летов/
фосфор посети посети посети страната ми моряче потта на кожата ми /се/
просмуква през очите ти като нега това е работа по траура* за машинис /та/
отгоре ти се спъват юнги в пяната която съм пришпорил отдалечен прога /рящ/
от моторната светкавица с която разрязвам рибената ти опашка магда /лена/
отгоре ти лигавещи се юнги пирати шашки върховете на косите ти просъс /кват/
изтегната на бриза в пъпа ти клокочат водовъртежите на пене /лопа/
освобождаващите таза възклицания на одисей еней те досъ /нува/
по пристанищата единственият прикован в галерията на машинното ти тя /ло/
съм аз фабрицио осъден в дървената ладия на траур ръцете ми изтръп /ват/
в млякото на пъпките луни краката с виолетовите вени стегнати от у /пора/
на фосфорните ти бедра леко наведен както се полага пред тла /съка/
лютивите сълзи с които искам да се изгася широките ти рамене от /плуване/
* работа по траура фабрицио наричаше не онази меланхолна извърнатост към изгубената птичка към счупеното огледало и пр. на дидро /що се отнася до фройд той го смяташе за метафизика/ а сара кофман може би не беше чел струва ми се че той би нарекъл това състояние между конфуз и патос още състояние КАТОЧЕЛИ когато по-ясно от всякога се чувства двойнствеността на природата ни и едновременно откровението за това несъвършенство ни се дава без каквато и да е възможност да отделиш аполон от нищетата : сблъсък и безсмислие на противоположностите „зная, не зная, правя като че ли”
текст Мария Каро, илюстрации Ирина Джонкова
... Продължетезапис на пърформанса по Сълза и... Продължете
Роман. Издателство Сиела, 2010, номинация за... Продължете
Поезия, изд. къща Критика и хуманизъм,... Продължете
ЖЕНАТА НА ГЛУХИЯ
Аз съм жената... Продължете
Експериментални текстове, 2008
съвместнен проект с... Продължете