Текстове на Мария Каро, Бети Файон и Мария Добревска.

Следобедите имат Сезам и тъмно жило

Дървото- елегантен господин

Главата така многословна...

Дървото- елегантен господин

Главата така многословна златно зелено синя
облегнат на висок бастун с извивка
крак изпънат другият
леко свит в коляното
изречения като вълни
в които листата бълбукат
светят едни и същи и различни
огледалца
Залезът в тази сцена е жена
с безумен чар
невъзможно е да го заситят,
но господинът изпълва с думи падината
ухажва я без мяра
защото така е възпитан…

 

 

 

 

 

 

Ако облаците бяха юргани
този, най-пухкавия
който съм виждала
бих поръчала за
изоставената къщичка на склона
така да я стопли,
че коминчето й да запуши
а тя да порозовее

 

 

 

 

 

На хоризонта залезът и биволът се сливат
биволът не помръдва
само от време навреме помахва с опашка
като шнур за тежки пердета
и тогава в един момент
шнурът се тръсва и
биволът тръгва
а залезът още се бави

 

 

 

 

Единият с голям корем и поглед на
носорог, другият дребен силен като
корен на растение, което може да се движи
вървят винаги в противоположни посоки
за да не смесват ареалите си

към 4 слизат да пикаят
тропат по стълбите които
глухо тътнат

излизат точно в 8 качват ги
запалени горещи камиони с други работници
всички те говорят като хвърлени въглища
в пещ, хрипливо и ядно,
цигарата се мести, не, тя е част от устата дъха им

на масата в така наречената столова
са оставили
на разстояние половин метър
две еднакви алуминиеви чинийки
в тях стъклена чаша и малка вилица
с дървена дръжка в едната

измити следи от дом

 

 

 

Пердето на сребърни камбанки
разлюляно от вятъра
оранжевите рози на кафяво одеяло
чиния с прозрачни стъклени клончета
едно отдолу – едно отгоре
докосвам кекса на стопанката – златна паяжина

 

 

 

 

Излизам  приказките да улавям
с ласо прохладно лятно
оплетено от джинове
стомахът ми се свива от желание
джуджетата с напудрени лица
облегнати на гъби мухоморки
ме наблюдават насмешливо
а мравките напомнят дразнещо
че много дълго трябва да събирам
думи-мащерки
шишарките шушукат
през малките си зъбчета просвиркват
ако обичам да внимавам със цветята
пораснали във къщата на склона
Нннеобитаеми истории!
погалвам върховете на елите

следобедите имат Сезам
и тъмно жило

 

 

 

 

Коминопоезия

смърт  самота това са само две... Продължете

Да пия кола с теб

Да пия кола с теб

е... Продължете

Персонизъм. Манифест

Франк О’Хара, превод Мария Каро

Всичко... Продължете

Звънецът, шпионката

от моя ръкопис с работно заглавие... Продължете

Наричаме го Андерсен

…Кога ли е бил неговият coming... Продължете

Някои дървета, Джон Ашбъри, 1956

Джон Ашбъри, любим поет,

първото... Продължете

Сън, Диви Балони

Знаеш ли,

странно е, преди

се... Продължете

Стъклени текстове

тти си несъществуващият мъж, дддори не... Продължете

Жълтата роза

Трябваше да оправим фенера на гроба.... Продължете

Разговори с вятъра

Земята като ябълка аз малка малка... Продължете

Отговори …

в-к Култура от 5.11.2005

3 въпроса=1... Продължете

A Simply Poem for Love and Discipline

поема в кутийки

RED

i´ll never... Продължете

Сънищата на Ана

* * *  

На рояци... Продължете