Дървото- елегантен господин

Главата така многословна златно зелено синя
облегнат на висок бастун с извивка
крак изпънат другият
леко свит в коляното
изречения като вълни
в които листата бълбукат
светят едни и същи и различни
огледалца
Залезът в тази сцена е жена
с безумен чар
невъзможно е да го заситят,
но господинът изпълва с думи падината
ухажва я без мяра
защото така е възпитан…

Ако облаците бяха юргани
този, най-пухкавия
който съм виждала
бих поръчала за
изоставената къщичка на склона
така да я стопли,
че коминчето й да запуши
а тя да порозовее

На хоризонта залезът и биволът се сливат
биволът не помръдва
само от време навреме помахва с опашка
като шнур за тежки пердета
и тогава в един момент
шнурът се тръсва и
биволът тръгва
а залезът още се бави

Единият с голям корем и поглед на
носорог, другият дребен силен като
корен на растение, което може да се движи
вървят винаги в противоположни посоки
за да не смесват ареалите си

към 4 слизат да пикаят
тропат по стълбите които
глухо тътнат

излизат точно в 8 качват ги
запалени горещи камиони с други работници
всички те говорят като хвърлени въглища
в пещ, хрипливо и ядно,
цигарата се мести, не, тя е част от устата дъха им

на масата в така наречената столова
са оставили
на разстояние половин метър
две еднакви алуминиеви чинийки
в тях стъклена чаша и малка вилица
с дървена дръжка в едната

измити следи от дом

Пердето на сребърни камбанки
разлюляно от вятъра
оранжевите рози на кафяво одеяло
чиния с прозрачни стъклени клончета
едно отдолу – едно отгоре
докосвам кекса на стопанката – златна паяжина

Излизам  приказките да улавям
с ласо прохладно лятно
оплетено от джинове
стомахът ми се свива от желание
джуджетата с напудрени лица
облегнати на гъби мухоморки
ме наблюдават насмешливо
а мравките напомнят дразнещо
че много дълго трябва да събирам
думи-мащерки
шишарките шушукат
през малките си зъбчета просвиркват
ако обичам да внимавам със цветята
пораснали във къщата на склона
Нннеобитаеми истории!
погалвам върховете на елите

следобедите имат Сезам
и тъмно жило