Дариус Сошнички

Черната мадона от Центра

„Ах, слабачето ми”,
казваше майка ми,
когато нощем се връщаше
от фабриката за батерии.

Тя на мен – странно,
самата беше толкова отпаднала
нямаше сили дори
да стопли водата.

Ръцете черни като електроди,
тясното палто, червено
като етикета на акумулатора,
аз посредата – трети елемент.

В това имаше нежност
и бездна. И нещо,
което  хвърляше за малко
върху нас друга светлина.

Дарек Фокс

Сбогом, Хайку

В чантата имаш сандвичи
с масло и сирене, шише сок
и хартиени кърпички . Паспорта

не ти трябва. Ето ти
билета и вчерашния вестник.
Днешния още не съм го прегледал.

Слизаш на централна гара
и вземаш трамвая. Ето ти дребни
за билети. 10 за 12 лева, с намаление.

Не зяпай рекламите, от това
по големия ти брат оглупя.
Не се натискай с момичетата,

защото това на момичетата изобщо
не им харесва. Особено когато са
сгодени, което при славяните трае

доста по-дълго отколкото
при нас. Кажи на леля Мария,
че я обичаме

и че мама и аз ще й отидем на гости,
когато мама излезе от болницата.
Ако леля Мария пита

какво прави Мариола, тогава кажи,
че Мариола продава коли
и няма много време за

роднините. Снимката на
Мариола е в портмонето ти.
Ако срещнеш лошия принц,

прережи му гърлото с ножа
а не със стихотворение. Нула стихотворение.
Хайку, ножът е в десния ти джоб.
 

Яцек Готуров

Оригами

Три картонени къщички
в които не живее никой.
Понякога си мисля как се
пренасям  в една от тях.
Паля огън в печката
сядам приведен на креслото
а от комина се издига хартиен дим.