Варненската Морска градина, в следобеден час, на онова място с високите дървета малко преди извивката към алпинеума, по широката алея край пейките с поглед към морето. През лятото то е винаги една смесица от зелено, жълто, синьо едновременно на небето и на морето,  разделено от мощните сенки на дърветата, цветът на които е някак дигитален и поглъщащ, и играещ си с всички други цветове и усещания.

Край теб минават хора, истории, които долавяш сякаш с кожата си, като довеяни от самия бриз… Фабрицио е италианец, който ти разказва до късно през нощта как загубил всичките си вещи, куфара, спи край музея, … но иска да остане тук, защото е влюбен; край вълнолома плуват  накъсаните на лентички Жулиет Летърс (другите късчета са скрити в амфорите от Лесбос и Хиос), сред пъстрата тълпа летовници, плавно се носи в бял ленен костюм и черна папионка господин А., …а може би гледа към брега от капитанския мостик на кораба си,  на рейд в морето…