Роман. Издателство Сиела, 2010, номинация за награда Хеликон 2011

ЕДИН ЦЯЛ ДЕН ЦЕЛУВКИ

Тук Мари трябва да си признае нещо пред вас. Един ден, преди доста години, се целува цял ден с приятеля си Тома.

И не беше никакво състезание по целуване, а съвсем доброволно. И понеже знам, че вие не сте се целували цял ден, /колко съм гадна!/, ще ви разкажа как така се случи и какво представлява.

Най-напред човек няма никакво намерение да се целува цял ден. Разхожда се безцелно и е последният ден от посещението му на чужд град, в който е живял около три месеца. Изведнъж се сеща, че може в този последен ден да се обади на новия си приятел от този град, който се казва Тома и още тогава си е много съмняващ се тип.

Тома си признава, че много се радва, срещат се близо до моста на реката. /Хубаво е в града, в който ще се целувате цял ден, да има река./ В някакъв момент тръгвате да пресичате моста, който края му не се вижда, толкова е дълъг. /Това също е много важно./ И какво става? Тук са важни няколко елемента:

Реката отдолу е голяма, дълбока и тъмна като съдбата.

Мостът краят му не се вижда.

Последен ден.

А до теб е един светъл, синеок, брадясал, пишещ поезия нов твой приятел, който те е накарал да изкупиш книжарницата, защото вади не от вътрешния джоб на сакото си, а сякаш направо от сърцето малки пеперудени книжки, и докато ги следи как се колебят накъде да полетят и сякаш иска да си ги върне обратно, като ги вика по име, ти си изрисувал континенти …, реката и тя шуми, като че идва от долния свят,  ами направо мостът се струва на Мари един огромен цип, който шумно се разтваря като че с всяка тяхна крачка – а на Мари й се струват великански крачки – и съдбовно ги водят от другата страна на………………Ципа, което в случая беше една огромна градина край реката.  

Там дърветата приличаха на свещници и пътечките бяха толкова тесни, че за да се разминат с други хора, трябваше да спрат да се целуват.

Понякога спираха и защото бяха много жадни, и Тома прехвърляше в устата на Мари глътка фанта, а тя търкулваше черешата от сладоледа си…..

………………………………….

Даа, започна да се стъмнява и келнерите ги гледаха странно, защото Мари и Тома бяха Маритом и после Томамар, а както е известно трудно се сервира кафе на хора с толкова объркани глави.

После съвсем се стъмни, Тома и Мари се качиха на един автобус, като преди това  един смешен апарат изплю малко билетче и Мари се спомни, че ще изпусне влака.

На сутринта се видя във влака и бузите и устата й горяха, а брадичката й беше силно червена. На следващия ден във влака тя хвана коричка. А на последващия си беше у дома и майка й я попита:

„Къде така си си ожулила брадичката?”

Мари съчини цяла история, в която ставаше дума за това как мостовете на някои градове представляват ципове, които понякога заяждат, спъват те и ето те променена за цял живот. И че не е прав Витгенщайн като казва, че границите на езика ни…какво беше, ..беше свързано с границите на света ни, защото трябва да се вземат предвид zip-овете. Там има компресирани данни, например един ден целувки компресирани…  могат наистина да разширят,без да говориш, направо….. Но майка й не искаше да слуша повече измишльотините на Мари.