Роман. Издателство Сиела, 2010, номинация за награда Хеликон 2011

СТРАХОВЕ

Сигурно се чудите от какво ли може да се страхува жена като Мари, щом така безстрашно разказва какво ли не.

Но ще се учудите – и тя си има страхове. Те са обаче по-неясни, отколкото може да се предположи.

Например днес тя си купи гривничка от дървени и костни мъниста. Защото й харесаха на цвят мънистата, но после, като си я сложи, изпита особен страх, че носи нещо от кост, а не знае на кого е костта. Ето ви първи пример за страх. Защото, доколкото Мари си спомняше една приказка за Този, който не знаел що е страх, той правел от костите на мъртъвците в замъка кегли, като ги заоблял на струга… Той обаче поне знаел от кого са костите – от едни нищо и никакви призраци от замъка.. А Мари идея си нямаше..

Може да си мислите, че Мари се страхува от мъжа си. По този повод – да ви успокоя, тя вече не се страхува от него. Но преди се страхуваше. И не знаеше защо. Може би Мари си мислеше, че ако имаш в главата си такива мисли, каквито тя имаше, то мъжът й, (нали така казват за женените хора, че си четели мислите), та значи мъжът й може и да прочете мислите й, а тя, тъй като обикновено мълчеше, а той говореше, имаше доста несподелени мисли. Кажи речи – всичките.

Нали си спомняте, че лимонадения Джо на Джани Родари му се четат мислите на челото. Или смесвам две приказки… Но нали е хубаво мислите да се четат като през лимонадено шише. Слънчеви студени, лимонадени мисли, МОЛЯЯЯ!  Мари беше щедра с лимонадените си мисли, но един ден разбра, че ако четеше мислите й, то мъжът й нямаше да продължава да говори това, което говори, а ще започне да им отговаря.

А това не ставаше.

Поради което Мари отначало не знаеше в какво да превърне лимонадените си мисли.

И стана така: Мари също се страхуваше от улични кучета. Ама много се страхуваше. Като видеше такова куче, и спираше, втренчваше се и като че искаше да му каже да си отиде. А кучето не разбираше това, също се уплашваше и започваше да лае. Но точно по времето, когато се чудеше какво да прави с лимонадените си мисли, Мари прочете един умен съвет от някаква книга: сега си запишете като рецепта за добра „запеканка” /и това не знаеше що за дума е, защото в готвенето никаква я нямаше, но скоро го прочете във вестник за жената: номинирани запеканки. По този повод Мари, като толкова й харесаха описаните рецепти, си купи малки гювечета.. Но да не се отплесвам…

Въпросният господин съветваше, ако се страхуваш от нещо, да започнеш да го предизвикваш, с думи. Например като видиш куче, започваш да казваш наум: Хайде, ухапи ме, ухапи ме да видим.. и така нататък… Или ако те е страх от затвореното пространство, например в асансьор, влизаш и си казваш колко искаш да се уплашиш, и че ей сега ще припаднеш… Тази терапия си имаше име, но Мари сега, за по-лесно, ще я нарече „Хайде да видим”.

Като минаваше край кучета, тя си повтаряше, колко много иска да я ухапе кучето. Понеже това никога не се случваше, тя усети как страхът в нея изведнъж, след няколко повтаряния, премина. За всеки случай винаги, като видеше куче, си говореше наум.

Като видя, че действа, IT WORKS!,тя реши да пробва и когато мъжът й влизаше в стаята, тя започваше да си повтаря нещо подобно като при вида на кучето.. Моля да не я осъждате, тя в началото даже не вярваше, че ще има някакъв ефект.. Даже в началото не знаеше точно какви думи да си измисли, за да предизвика онова, от което се страхуваше, толкова неясен беше страхът й от мъжа й..

Да, когато той с трясък влизаше в стаята, забързан, устремен, да кажем, защото той всъщност си беше един чудесен деен, понякога яростен, понякога серт, но винаги с характер, мъж, на който може да се разчита и т.н., Мари потреперваше от нясен страх. Но въоръжена с думите „Хайде, сега започни да ми викаш, да ми се караш, да си недоволен, да си яростен, да си…”, каквото й дойдеше наум си повтаряше Мари, тя успя.

Рецептата е проста.

Сами виждате.

Напоследък Мари толкова се усъвършенства в смелостта си да предизвиква страховете си, че вече не се струхува и от смъртта.

Понеже вече не мисли, че има лимонадени мисли, ужасно се налива с Кола. Казвам й да спре, защото ще добие, току виж, и азнезнамкакви мисли. И няма да съм й приятелка. А тя казва, че и за това си има рецепта. И се смее.