Сълза и сняг / 5 април / САМСИ
стихове, изд. Критика и хуманизъм 2023
... ПродължетеРоман. Издателство Сиела, 2010, номинация за...
Роман. Издателство Сиела, 2010, номинация за награда Хеликон 2011
ЕДИН ЦЯЛ ДЕН ЦЕЛУВКИ
Тук Мари трябва да си признае нещо пред вас. Един ден, преди доста години, се целува цял ден с приятеля си Тома.
И не беше никакво състезание по целуване, а съвсем доброволно. И понеже знам, че вие не сте се целували цял ден, /колко съм гадна!/, ще ви разкажа как така се случи и какво представлява.
Най-напред човек няма никакво намерение да се целува цял ден. Разхожда се безцелно и е последният ден от посещението му на чужд град, в който е живял около три месеца. Изведнъж се сеща, че може в този последен ден да се обади на новия си приятел от този град, който се казва Тома и още тогава си е много съмняващ се тип.
Тома си признава, че много се радва, срещат се близо до моста на реката. /Хубаво е в града, в който ще се целувате цял ден, да има река./ В някакъв момент тръгвате да пресичате моста, който края му не се вижда, толкова е дълъг. /Това също е много важно./ И какво става? Тук са важни няколко елемента:
Реката отдолу е голяма, дълбока и тъмна като съдбата.
Мостът краят му не се вижда.
Последен ден.
А до теб е един светъл, синеок, брадясал, пишещ поезия нов твой приятел, който те е накарал да изкупиш книжарницата, защото вади не от вътрешния джоб на сакото си, а сякаш направо от сърцето малки пеперудени книжки, и докато ги следи как се колебят накъде да полетят и сякаш иска да си ги върне обратно, като ги вика по име, ти си изрисувал континенти …, реката и тя шуми, като че идва от долния свят, ами направо мостът се струва на Мари един огромен цип, който шумно се разтваря като че с всяка тяхна крачка – а на Мари й се струват великански крачки – и съдбовно ги водят от другата страна на………………Ципа, което в случая беше една огромна градина край реката.
Там дърветата приличаха на свещници и пътечките бяха толкова тесни, че за да се разминат с други хора, трябваше да спрат да се целуват.
Понякога спираха и защото бяха много жадни, и Тома прехвърляше в устата на Мари глътка фанта, а тя търкулваше черешата от сладоледа си…..
………………………………….
Даа, започна да се стъмнява и келнерите ги гледаха странно, защото Мари и Тома бяха Маритом и после Томамар, а както е известно трудно се сервира кафе на хора с толкова объркани глави.
После съвсем се стъмни, Тома и Мари се качиха на един автобус, като преди това един смешен апарат изплю малко билетче и Мари се спомни, че ще изпусне влака.
На сутринта се видя във влака и бузите и устата й горяха, а брадичката й беше силно червена. На следващия ден във влака тя хвана коричка. А на последващия си беше у дома и майка й я попита:
„Къде така си си ожулила брадичката?”
Мари съчини цяла история, в която ставаше дума за това как мостовете на някои градове представляват ципове, които понякога заяждат, спъват те и ето те променена за цял живот. И че не е прав Витгенщайн като казва, че границите на езика ни…какво беше, ..беше свързано с границите на света ни, защото трябва да се вземат предвид zip-овете. Там има компресирани данни, например един ден целувки компресирани… могат наистина да разширят,без да говориш, направо….. Но майка й не искаше да слуша повече измишльотините на Мари.
Име на файла: Dishashtia-Hulm-Betti-Fayon.pdf
Размер на файла: 15,820.13 KB
стихове, изд. Критика и хуманизъм 2023
... ПродължетеПоезия, изд. къща Критика и хуманизъм,... Продължете
ЖЕНАТА НА ГЛУХИЯ
Аз съм жената... Продължете
Поезия, 1998, поредица Ягодовите полета изд.... Продължете
Експериментални текстове, 2008
тайна, име... Продължете