стихове, изд. Критика и хуманизъм 2023

Граматика на сънищата

2,5 на 4 кв.метра
пълна с нощния сън
в ъгъла чантата която
рядко вземам при
разходка, в нея има
много сънища, защото е
първото, което виждам
всяка сутрин, окачена
на дръжката на гардероба
вратата му е притворена
и сънищата могат да влязат
в него, някои се промъкват през
щорите, отварям прозореца, но
все пак се надявам, че на
повечето им харесва стаята ми
и остават поне няколко часа
(онзи сън за светещата риба
все още се спотайва някъде
в ъглите)
дори в радиатора, в
облегалките на стария фотьойл
има няколко, които се чувстват удобно
и сигурно (онзи сън с баба ми
като млада)
от някои сънища остава полъх
завинаги, струва ми се че е затаен
в ъглите на предметите, затова
все по-често ги докосвам внимателно
без да пипам ъглите
предметите все пак имат нужда от
сънища, иначе
ще се почувстват
измамени
сънищата ги променят
стая без сънища
поглъща предметите
забелязали ли сте? –
сън = ъгъл, като тук Ъ от сън се удвоява

Родени от сълза и сняг

През зимата нещата се сгушват
пътищата се стесняват и сближават
хората са се скрили в дрехите си, показват
само най-необходимото, ту ухо, ту око, за да се
ориентират за север и юг
в градините охлювите са заспали 100 годишен сън
само тук-там кокичета събрани на групи се смеят
жълто и зелено звънва-потрепва срамежливо
листенцата на чашките им имат формата на
снежни кристали, на снежните
цветя по прозорците.

Когато съм се родила, баба ми
подарила на майка ми
букетче кокичета –
баба стои на първия етаж,
гледа нагоре, към майка, която ме носи
на ръце и стиска букетчето,
сякаш да го запази.

Когато Ева е изгонена от рая,
и се скита без надежда из снежната равнина,
идва ангел и създава от сняг цвете, и
цветето говори на Ева: Всяко отминало
се връща отново.
Т. Лесинг

при издателство КХ