Текстове на Мария Каро, Бети Файон и Мария Добревска.

Сълза и сняг / 5 април / САМСИ

стихове, изд. Критика и хуманизъм 2023

...

стихове, изд. Критика и хуманизъм 2023

 

 

 

 

Приличам ли на цвете?

 

                        „Природата говори чрез

                          цветето за нас самите”

                          Т. Лесинг, „Цветя”, 1927*

 

 

 

Изглежда че от всичко възможно,

което живее на Земята

мога да съм цвете. На лозето

на баща ми, край оградата на

съседа растяха кремове.

Лилави, с малко светло в краищата,

и жълто, когато късах

от тях за вазата в града, вече

съжалявах и ги виждах превити

и цветовете свити, като неогладените

ми рокли. Майка ми ги слагаше

в тежка стъклена ваза в бяло и

ярко жълто, или, ако бяха с много

дълги дръжки – в по-висока, прозрачна, с оранжеви

и златни обръчи.

Но във вазите кремовете не бяха красиви.

Защо приличам на това цвете? Може би заради лилавото –

едновременно утро и спускаща се вечер,

жълто като плисване на слънчева светлина над морската

вода по изгрев, лимонаден полъх, резлив,

съненост, протягане и скованост на ръцете, коленете,

спомням си, притеснявах се да ги късам, сякаш

трябваше да се съобразя с физиката им,

но как точно?

И така изглежда, „Ако си цвете,

бъди крем”, като онова смешно

детско заклинание в приятелство,

което пишехме отзад на картичките, в рима.

При разходка в гората понякога

виждам див крем, много по-дребен

и струва ми се никой не го бере,

избира да расте на широки

поляни, далече от пътеките,

винаги отделен от други полски цветя.

Сега се сетих, че има и друга

дума – перуника. В училищния

 хор пеехме на няколко гласа

„Перунико хей – хей, хей Перунико!”

това цвете като че изисква да го

поздравиш, и то на висок глас

Пер

Пера, Перу,

Перушина

Има  лекота, гордост (малко прекалена)

далечност, вятърничавост, нежност,

неуловимост и въздушност, но

също прекалена чувствителност,

жълтото прилича на рана, която

зараства и избледнява от лилаво

към бледо жълто и към бяло…

Днес сънувах странен сън –

подметките на обувките ми паднаха,

и самите обувки станаха два жълти

чорапа,

Как ще ходя с тях сега? –

се питах.

Перуниките имат ли сънища?

Чета Теодор Лесинг за

„Любов и омраза при цветята”.

Той казва, че всъщност природата

е състоянието на сън:

 „Както в съня картините се вливат – преминават

една  в друга, разпръскват се избликвайки и

една през друга се промъкват (ту са облаци,

ту змейове, ту гора; после, в полубудно състояние

стават познати лица, предмети, думи),

така и в природата цветята и животните,

като картини, се разбягват, преливат и

сe прескачат една друга… Всяка картина на

съня може да премине във всяка друга.

… всяка картина е напълно покриващия

израз за състоянието на живот и „самочувство”

на спящото същество. Всяко несъзнателно

може да се превръща едно в друго.” *стр. 54 там.

Мисля си и за една малка лилава пеперуда,

с жълто по крилата, която обича същите

поляни като дивия крем.  С малки жълти очички

като на  пчели …

Ето тази симбиоза от перуника и

пеперуда,

погалени от летен вятър, съм

в съня.

 

 

 

 

 

при издателство КХ

 

Десислава Неделчева за книгата
сп. Култура, ноември 2023
Неонов авел

 

Дишащия хълм

Роман. Издателство Сиела, 2010, номинация за... Продължете

Стъклена решетка

Поезия, изд. къща Критика и хуманизъм,... Продължете

Жулиет Летърс

ЖЕНАТА НА ГЛУХИЯ

Аз съм жената... Продължете

Карта

Поезия, 1998, поредица Ягодовите полета изд.... Продължете

РИН

Експериментални текстове, 2008

 

тайна, име... Продължете