превод Мария Каро

МАРТ

В непоносимо светлите мартенски вечери, когато петна от теменужки

И иглика осветяват гората и дърветата са голи

И всички щастливи птици пеят,

Двойката неразделни гълъби с шарени якички тъжат,

Все неспокойни.

О, красиви влюбени, нима тъй рано пролетта успя

да обяви в безразсъдната ви кръв  

Че любовта е болка?

ЮНИ

Черно-бяла сврака от китайска рисунка

Прелита бавно като хеликоптер

Над нашия летен фриз.

Нощта заплашително затъмнява  часовете на деня,

Арка от рози с дълги червени прозрачни стебла

И  с любопитното жужене на пчелите.

ЮЛИ

Черен  кос ровещ  в прясно окосена трева

Оглеждаш се наоколо със стъклено око,

Черен кос ровещ в топлата окосена трева

Как механично  се движиш,

Флиртуваш и блещукаш във възбуда.

Изведнъж жълтият ти клюн застина,  заслушан си

В шепота на малките  тревни същества.

АВГУСТ

Край избелялото рамо на магистралата

Излезлият в отпуск августовски пътешественик

Вижда внезапно знамение във въздуха,

Встрани от смъртоносния асфалт медитира

Безметежно изящният сокол.

СЕПТЕМВРИ

Небето е по-меко лазурно, нощта е  по-студена,

Дните безвкусно дълги, но уморени от лятото,

И топлината тихо се оттегля от дългите вечери.

Орехчето с вдигната опашка писука прелестно невидимо,

После се шмугва като мишка в прашния плет

И някак си напомня, че есента вече е дошла.

OKTОМВРИ

Октомврийската вода като стъкло, тече плаха.

Край червеното дърво лебедът разпери дълги крила.

Шипките на розата също се оглеждат в потока

По който  с неочаквано движение пое птицата.

НОЕМВРИ

Лапичките на мишките треперят

Когато бухалът се спуска

С крясък, така  раздвижва жертвата си.

Меко се издигат крилата, тъжно падат,

Пухът в перата спи.

ДЕКЕМВРИ

Когато тъмните глогови зрънца увиснат като капки кръв

И  беловласият старец е поел по горските пътеки

И златният бряст е прекършен от снеговете

И Исус Христос е дошъл отново да излекува и прости,

Тогава малката червеношийка ме преследва през градината,

В мрачните дни гърдите й светят като рози.