превод от немски Магда Фогел, Литературен вестник 12-16/1995

За Ризом на Дельоз и Гатари научих от кьолнския поет Thomas Seeger. Бях го помолила да ми разкаже, кои немски поети за него са живи и интересни, и един февруарски следобед на 93-та, в разгара на карнавала по кьолнските улици, той пристигна с голяма чанта, пълна с поезия. Все книги на източно берлински нови поети, на които Томас се възхищаваше. Разбира се, попитах и каква философия чете,…. – Томас четеше Дерида, Лиотар, Де Ман…   Помолих го да ми препоръча заглавия… После Томас изчезна задълго. Но чантата остана в квартирата ми и дълго време посещавах кьолнската градска библиотека, където си правех копия на целите книги. Обаче в чантата и в библиотеката липсваше Rhizom, книжка, която много повлияла на писането на тези поети от Пренцлауер берг, а Томас вече беше разпалил въображението ми…Тръгнах да търся Ризом и едва я открих в малка кьолнска книжарница. През 1994 започнах да публикувам преводите си на поезия в Литературен вестник – Папенфус Горек, Дурс Грюнбайн, Дьоринг, Уве Колбе… Показах и тетрадките си с превода на Rhizom, който бях направила за себе си, на редактори от вестника и решиха, че ще пуснат цялата малка книжка.Изобщо не ми хрумна да проверявам термина в българския език, средният род в немския звуково съответстваше на мъжки род в българския. След публикуването на третия откъс ме попитаха сигурна ли съм, дали не е ризома…”Съвсем сигурна.” И така си остана до края на публикациите на откъсите, в мъжки род.

През 2009 на български излезе книгата на Дельоз и Гатари, Хиляда плоскости,  част от която е и текста „Ризома”. С платени авторски права и превод от оригинала, както си му е редът. Преводачката и моя приятелка, Антоанета Колева, едва наскоро – в разговор – разбра, че аз съм Магда Фогел. Мисля си с радост за случването на тези преводи от немски и френски език като за „правене ризома” със света.

(…)  За книгата важи същото както за света: книгата не е картина на света, както иска да ни залъже едно вкоренено вярване. Тя „прави ризом” със света; има една непаралелна еволюция на книгата и света: книгата задейства детериториализирането на света, светът пък – ретериториализирането на книгата (ако е в състояние за това). „Мимизес” е много лошо понятие, което следва бинарна логика, за да обхване феномени, които са съвсем различни. Та нали крокодилът не приема формата на ствол,също както и хамелеонът цветовете на обкръжението си. Розовата пантера не наподобява, не репродуцира нещо, тя рисува света в своя цвят, розвово върху розово, това е нейното ставане-свят: тя сама става невидима и неозначаваща, прави своя пробив, прокарва до крайност своята бягаща линия и своята „непаралелна еволюция”. Мъдростта на растенията: дори когато имат корени, има винаги едно вън, където те „правят ризом” – с вятъра, с едно животно, с човека (в това отношение животните и сами могат да „правят ризом”, също и хората и т.н.). „Пиянството като триумфалнo нахлуване на растението в нас.” Винаги да се следва ризома: чрез прекъсване да се удължава бягащата линия, да се разширява, сменя, променя, докато се произведе най-абстрактната и преплетена линия, която има n измерения и чиито посоки са прекъснати. Да се свързват детериториализирани потоци. Да се следват растенията: започва се с това да се уточнят границите на една първа линия, съответно на последователните кръгове около следващите една след друга единичности; тогава вече се вижда, дали вътре в тази линия се образуват нови конвергентни кръгове, с нови точки, които лежат извън тези граници и в други посоки. Да се пише, „да се прави ризом”, да се увеличава територията му чрез детериториализиране, да се разширява линията на бягство до този пункт, където като абстрактна машина покрива целия консистентен план. „Върви най-напред към старото си растение и разгледай внимателно дъждовните ручейчета. Междувременно дъждът трябва да е отнесъл далеч семената. Наблюдавай ручейчетата на стичането, оттук трябва да разбереш посоката на течението. После потърси растението, което расте най-далече от твоето растение. Всички дяволски треви са твои. Когато по-късно родят семена, можеш да увеличиш своята област като следваш пътя на протичането на водата при всяко растение.”