Три стихотворения на Уелбек, от стихосбирката му Configuration du dernier rivage, ‎ Flammarion, 2013

Преведох ги просто за да усетя как би звучала на български меланхолията му.  Беше като преминаване през тунел, от който исках бързо да изляза. Но не можех да забравя.

Фотографията е на един кос, който всяка вечер, в един и същи час, пее пред балкона на моята приятелка Ади, силно, по цели часове. Струва ми се, че косът някак променя и самите стихове…

НМТ

Дълбоко в себе си винаги съм знаел

Че ще постигна любовта

И че това ще стане

Малко преди смъртта ми.

Винаги вярвах,

Никога не се отказах

Много преди да се появиш,

Ти ми беше възвестена.

Да, ти ще бъдеш

Мой действителен образ

Ще живея в радостта

На нефиктивната ти  кожа

Така мека когато те милвам

Така лека и така фина

Не-божествена същност,

Животно на нежността.

ЖИВЕЕШЕ В БОНБОНИЕРА

Пълна с конци и кукли,

Слънцето и дъждът преминаваха без да спрат над малката й къщичка,

Не се случваше нищо освен тиктакането на стенните часовници

И малките бродирани предмети

Се трупаха за племенниците и племенничките й

Защото имаше три сестри

които имаха деца,

Откакто се разболя от сърце

Вече нямаше любовник

И в бонбониерата си

Шиеше замечтана.

Къщата й бе заобиколена от поляни

И от огромни обрасли с храсти сипеи

С разкошни макове,

Там обичаше да се разхожда дълго.

Протяжен, враждебен миг, когато всичко се тресе и фучи;

Червена нощ се вие по балконите на небето.

Сутиен на празнотата, бельо на нищото

Къде са живите тела, вълнували се някога в тях?

Заминаха да пасат по нездрави поля

В обрасли с папрати водни дупки

И нощта пада меко над равнината

Небето не помни, ни нощем, ни зиме.