Лятна песен

В пълнотата зряла на лятото

Оставям да потънат ръцете си.

Протягам с болка краката си

Към тъмната, тежка земя.

Приведения звън на поляните

Горските пътеки заличени

Всичко навежда към строго мълчание:

Че обичаме, когато страдаме.

Че няма жертвата и пълнотата

Да пресуши ръката на свещеник

Че в тишината благородна ясна

Нашата  радост  няма да погине.

Защото прииждат водите ,

Умората иска разруха

И ние потъваме в живота си

Когато обичаме, когато живеем.

Късно лято

Загърнала ме е вечерта  

мека като кадифе, тежка като тъга.

Вече не знам какво прави любовта

Вече не познавам жарта на полята

Иска всичко да се отдели

Само да ме успокои.

Мисля за него и го обичам,

Но сякаш съм от далечна страна

И чужди са Ела и Дай,

Не зная на какво съм в плен.  

Загърнала ме е вечерта  

мека като кадифе, тежка като тъга.

И никъде във мен не се надига ярост

За нова мъка и за радост.

И всичко Нататък, което ме зовеше

И всичко Вчера, ясно и дълбоко

Не може вече да ме заслепи.

Познавам огромна  странна вода

И цвете, което никой не назовава.

Какво може още да ме разруши? 

Загърнала ме е вечерта  

мека като кадифе, тежка като тъга.

Парк край Хъдсън

Тихо рибарите риба ловят

            Все така е по света.

Сляпо шофьори по пътища карат

            Все така е по света.

Децата тичат, майките викат,

Шири се златен светът.

Случва се влюбена двойка да мине

Понякога през света.

Тихо рибарите риба ловят

            Чакат заревото на залеза.

Сляпо шофьори по пътища карат

Забързани към смъртта.

В слънчевата светлина блажени

Деца играят с вечността.

Случва се някоя двойка да мине

И времето заедно с нея.

Тихо рибарите риба ловят –

            Прътът самотен виси.

Сляпо шофьори по пътища карат

И да искат не могат да спрат.

Децата играят, майките викат,

Вечност е почти.

Върви влюбена двойка

Товара на времето носи.