Коминопоезия
смърт самота това са само две... Продължете
в-к Култура от 5.11.2005
3 въпроса=1...
в-к Култура от 5.11.2005
3 въпроса=1 отговор
Не зная дали това може да се формулира, Марин. Понякога имам само усещането какво е, не литературата, а изкуството. Например тези дни все по често си спомням думите на един ученик на Бойс, преподаваше в малко немско градче на деца. Бях му писала, преди 12 години, че не зная какво е изкуство, само като изляза от България, го усещам. Той възмутено отговори „Kunst ist der letzte Bollwerk gegen die Barbarei“(Изкуството е последната крепост срещу варварството). Много уверен отговор. Тогава не го разбрах, но го запомних.
Съвсем скоро с моята приятелка решихме да променим усещането на минаващите по стълбите, които водят зад Гьоте институт към градинката на Националната галерия. Самонадеяно, казано. Там, ако си забелязал, стои част от стара соц реклама, на майки с колички и забързани чиновници, останали са само краката.. Решихме да покрием старите 4 пана с фотографии (устойчив материал) на крака, изкачващи се по стълбата, в есенен ден. Част от краката, на едната, един крак, пламнал в есенното слънце, на другата, крака в ритъм… Нашето усещане за тези стълби. И за тази стара реклама от соц време. Която точно като такава ни въздействаше, само искахме да я направим видима.. Миналата седмица видяхме, че някой,.. предполагам строителите на хотела срещу Гьоте институт, са съборили старата реклама, докато са слагали оградата на хотела. Бяхме страшно разочаровани..Основите и обаче са много здрави колони от желязо, стоят още. Решихме, че ако все пак не ги изхвърлят и тях, ще сложим на лека конструкция над колоните четирите фотографии..
Или вчера, в червената къща, на Гей и лесбиън фесивала. Някой се обадил, че има бомба, и прожекциите спряха. Един от гостите немци (немската програма е много добра) каза като че между другото „Nur Mut!” (Само кураж!)…., и тогава пак си спомних изречението на ученика на Бойс, на мене изведнъж Червената къща ми се стори като крепост, а ние като.., а изкуството като……, а медиите…
Не наричам себе си писателка, а артист. Мисля, че от малкия ми разказ се разбира колко много завися от всичко, което се случва около мен и в момента дори живота ми на артист се визуализира като малко знаме върху въображаема крепост, представям си го даже – като правоъгълно, двувърхо, на сини и бели моряшки ивици.
смърт самота това са само две... Продължете
Да пия кола с теб
е... Продължете
Франк О’Хара, превод Мария Каро
Всичко... Продължете
от моя ръкопис с работно заглавие... Продължете
…Кога ли е бил неговият coming... Продължете
Дървото- елегантен господин
Главата така многословна... Продължете
Джон Ашбъри, любим поет,
първото... Продължете
Знаеш ли,
странно е, преди
се... Продължете
тти си несъществуващият мъж, дддори не... Продължете
Трябваше да оправим фенера на гроба.... Продължете
Земята като ябълка аз малка малка... Продължете
поема в кутийки
RED
i´ll never... Продължете
* * *
На рояци... Продължете