Знаеш ли,

странно е, преди

се страхувах от всеки човек,

сякаш носи заплаха,

не исках да знам историята му,

нито тази на майка му, на баща му,

жена му, приятелка, приятеля,

минавах край него по своя орбита

но снощи сънувах

че на площад Славейков са дошли

хора от далечна планета,

говорят радостно нашия език и  

правят странни грешки,

Бългородие, казват, и други такива думи,

харесва им да четат направо от

сърцата ни, Страданието ви е като бяла дреха и предпазва

от уроки, вие, българите

сте като водопади, недоволни, но горди, неукротими, винаги

падащи, невинни в пяната си, недостъпни и диви,

но благи в отдаването,

вие българите, ми каза този чуждоземец, 

макар да вярвате в чудеса

сте като диви балони,

не се губете в простора, ние ви обичаме.

Събудих се и записах  Диви Балони