* * *  

На рояци калинки

извират сънищата на Ана –

речни камъчета си играят,

реките текат в кръг и се усмихват,

небето е кълбо, от което тече животът,

земята е кълбо, от което тече смъртта,

но тях ги няма

в сънищата на Ана

жабите знаят много игри

и в сънищата скачат като великани

горските листа, които Ана още не е виждала

всяко като нямо око предупреждава за нещо неизбежно,

но това го няма в сънищата на Ана

ръцете на Ана в съня танцуват,

бели дяволчета издават звуците

на родено непокорство

и Ана им отговоря,

сънена поглежда стряска се –

светат е за Ана пътека

край която бдят сънищата,

хората там влизат и излизат без да питат

и в сънищата си Ана не им отговоря

сякаш че не съществуват